В кои случаи се отказва регистрация на търговска марка и защо е необходимо да се консултирате със специалсит. Направете своята консултация при нас!
Експертизата във връзка с относителните основания за отказ на регистрация на търговска марка заявена за регистрация по национален ред, и на търговска марка регистрирана по реда на Мадридската спогодба и Протокола към нея, в които Република България е посочена страна, за които Патентното ведомство на Р. България е уведомено, включва проучване и анализ на резултатите от проучването.
Проучването се извършва в базите данни на:
– заявените и регистрирани по национален ред търговски марки;
– заявените и регистрирани търговски марки на Общността;
– международните регистрации на търговски марки по реда на Мадридската спогодба и Протокола към нея, в които са посочени Република България и/или Европейския съюз;
– общоизвестните марки и марките, ползващи се с известност на територията на Република България вписани в Държавения регистър на общоизвестни марки и марки, ползващи се с известност.
Целта на проучването е да се установи дали съществуват по-ранни марки, по отношение на които:
– заявената за регистрация търговска марка е идентична и стоките и/или услугите са идентични;
– заявената за регистрация търговска марка е идентична и стоките и/или услугите са сходни;
– заявената за регистрация търговска марка е сходна и стоките и/или услугите са идентични;
– заявената за регистрация търговска марка е сходна и стоките и/или услугите са сходни.
Анализът на резултатите от проучването, както и този, свързан с разглеждането на опозиции включват сравнение на стоките и/или услугите, сравнение на марките и общата преценка за наличие на вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка.
СРАВНЕНИЕ НА СТОКИ И/ИЛИ УСЛУГИ
Стоките и услугите са групирани в класове, съгласно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (Ницска класификация). Заглавията на класовете (хедингите) показват най-общо областта, към която принадлежат стоките и услугите. Принадлежността на стоките и услугите към един клас увеличава вероятността за наличие на идентичност или сходство между тях. Възможно е също така стоки и/или услуги от един клас да не са сходни помежду си и обратно, стоки и/или услуги от различни класове да са сходни едни на други.
Сходството на стоките и/или услугите не зависи от точно определен, фиксиран брой фактори и критерии, които да притежават еднаква значимост при всички разглеждани казуси. Релевантни фактори при сравняване на стоките и/или услугите са тяхното естество, предназначение, факта дали са допълващи се или взаимозаменяеми, и др.
Идентичност на стоки и/или услуги
Идентични са стоките и/или услугите, които са описани с еднакви термини или със синоними. Идентичност има и когато стоките и/или услугите на по-ранната марка са посочени посредством заглавието (хединга) на класа от Ницската класификация или обобщена категория стоки и/или услуги, която включва в себе си конкретно посочени стоки и/или услуги на процесната марка попадащи в същия този клас.
Примери:
– стоките “мебели” (клас 20) на по-ранната марка са идентични на стоките “столове” (клас 20) на процесната марка, тъй като думата “мебели” представлява обобщена категория стоки, която включва в себе си стоките “столове”;
– стоките “фармацевтични препарати” (клас 05) на по-ранната марка са идентични на стоките “фармацевтични препарати за лечение на белодробни заболявания” (клас 05) на процесната марка, тъй като “фармацевтични препарати” са обобщена категория стоки, която включва в себе си фармацевтични препарати за лечение на всякакви заболявания.
В обратния случай, когато стоките “столове” (клас 20) са обект на закрила на по- ранната марка, а процесната марка е предназначена за стоките “мебели” (клас 20), идентичност се установява само по отношение на конкретната стока “столове”, тъй като същата е включена в обобщената категория стоки “мебели” на процесната марка. Останалите стоки от обобщената категория “мебели”, са обект на преценка за сходство със стоките “столове”.
СХОДСТВО НА СТОКИ И/ИЛИ УСЛУГИ
Сравнение на стоки със стоки
При сравнение на стоки със стоки се отчитат следните фактори, но не само:
– естеството на стоките;
– предназначението на стоките;
– допълващи се/спомагателни стоки;
– взаимозаменяеми/конкуриращи се стоки;
– начин на пазарна реализация на стоките;
– наличие на връзка между стоките.
Фактор “естество на стоките”
За определяне на фактора “естество” могат да бъдат използвани различни критерии на стоките като състав, функция, физично състояние и др.
Естеството на стоките трябва да се преценява от търговска гледна точка.
– Критерий “състав”. Сходният състав на стоките не е сам по себе си индикатор за наличие на сходно естество на стоките, ако суровините, от които е съставена стоката варират и могат да бъдат заменени.
Пример:
– стоката “лед” (клас 30) срещу стоката “сладолед” (клас 30) – при двата продукта има припокриване на състава – състоят се от замразена вода, но от търговска гледна точка това не е от значение, тъй като стоката “сладолед” е храна за консумация с характеристики, коренно различни от тези на стоката “лед”.
– Критерий “физично състояние” (течно, твърдо, газообразно, кремообразно) Физичното състояние на стоките не е важен критерий за оценката на фактора “естество”, но в някои случаи пазарната реалност може да му придаде значимост.
Пример:
– стоката “кисело мляко” (клас 29) се предлага и като храна (кремообразно състояние), и като напитка – “кисело мляко за пиене” (течно състояние) (клас 29). Следователно, тези стоки имат различно физично състояние, но естеството им е сходно.
Фактор “предназначение на стоките”
Предназначението на стоките е важен фактор, тъй като най-лесният начин потребителите да идентифицират стоките обозначени с конкретна търговска марка е да дефинират тяхното предназначение. Понякога, факторът “предназначение на стоките” взема превес над останалите фактори при преценката за сходство на стоките.
Примери:
– стоките “облекло” (клас 25) и стоките “обувки” (клас 25) имат различно естество, но въпреки това са сходни по своето предназначение – за покриване на тялото и предпазването му от природните сили (студ, вятър, горещина).
– стоките “оптични и електронни носители на данни” (клас 09) и стоките “магнитни ленти” (клас 09) са сходни по предназначение – носители на данни.
Ако стоките имат много специфично предназначение, това може да е от решаващо значение за определяне на липсата на сходство между тях.
Пример:
– стоките “софтуер за хемодиализен апарат” (клас 09) и “мултимедиен софтуер” (клас 09) по своето естество са софтуерни продукти, но предназначението им е много специфично, поради което двете стоки не са сходни.
Фактор „допълващи се/спомагателни стоки”
Стоките се допълват, когато се употребяват съвместно, т.е. едната е необходима или важна за използването на другата. При допълващите се/спомагателни стоки, същите лесно могат да бъдат свързани от потребителите с един производител (конкретна търговска марка), дори да имат различно естество. Това впечатление се засилва, ако стоките се предлагат заедно.
Примери:
– стоките “цигари ” (клас 34) и “принадлежности за пушачи” (клас 34).
– стоките “пасти за зъби” (клас 03) и “четки за зъби” (клас 21).
Фактор “взаимозаменяеми/конкуриращи се стоки”
Стоките са взаимозаменяеми/конкуриращи се, когато имат еднакво предназначение и покриват еднакви нужди. В повечето случаи взаимозаменяемите/конкуриращите се стоки са от различно естество и различен ценови диапазон.
Фактор “начин на пазарна реализация на стоките” (търговски пътища, начин на предоставяне)
При сравнението на стоките трябва да се отчита по какъв начин стоките достигат до пазара, тоест какъв е начина им на пазарна реализация – директна продажба, продажба чрез посредник, търговия на едро, търговия на дребно и т.н.
Търговските пътища се считат за еднакви, ако стоките се разпространяват в един магазин или се предлагат на едни и същи места в магазина – рафтове, сектори, щандове.
Фактор “наличие на други връзки между стоките”
Други връзки между стоките може да има по отношение на суровини, съставки и части, компоненти и приспособления.
Суровини
Фактът, че една стока се използва за производството на друга стока не е достатъчен сам по себе си за определяне на сходство на стоките, ако тяхното естество и предназначение са различни.
Суровините са предназначени по-скоро за използване в индустрията, отколкото за директно закупуване от крайния потребител.
Примери за стоки, едните от които са суровина за другите, но самите те не са сходни по между си:
– стоките “необработена кожа” (клас 18) и “облекло” (клас 25).
– стоките “благородни метали” (клас 14) и “бижутерия” (клас 14).
Преценката за сходство може да зависи от някои специфични обстоятелства, като степента на преработката на суровината в крайния продукт, степен на влияние на суровината при определяне на крайната цена на готовия продукт и т.н. Следователно, колкото по-голямо е значението на суровината за крайния продукт, толкова е по-висока степента на сходство между стоките.
Съставки на готови храни
Използването на една основна съставка за приготвянето на готова храна само по себе си не е достатъчно за определяне на сходство на стоките, ако тяхното естество и предназначение са различни.
Примери за стоки, които са съставка на други стоки, представляващи готови храни, но не са сходни:
– стоките “яйца” (клас 29) и “сладолед” (клас 30).
– стоките “захар” (клас 30) и “сладкарски изделия” (клас 30).
Части, компоненти и приспособления
Казаното по повод суровините е валидно и по отношение на частите, приспособленията и компонентите, интегрирани в съставни индустриални стоки, като машини, инсталации и т.н. Фактът, че една стока е компонент на друга съставна стока, сам по себе се не е достатъчен за определяне на сходство на стоките.
Пример:
– между стоките „автомобилни гуми” (клас 12) и ,гмоторни превозни средства” (клас 12) не съществува сходство, въпреки че са допълващи се/спомагателни стоки, и крайните им потребители ще отчетат различния им произход и факта, че всяка една от стоките е обвързана със специфичен производствен процес и се предлага на различни места.
Сравнение на услуги с услуги
Факторите, които следва да се отчитат при сравнение на услуги с услуги съвпадат с факторите при сравнение на стоки със стоки.
За определяне на фактора “естество” на услугите могат да бъдат използвани различни критерии.
Примери:
– услугата “управление на жилищни и административно сгради” (клас 36) и услугата, “управление на компютърни файлове” (клас 35) по своето естество представляват управленски услуги, но имат различно предназначение, поради което не са сходни.
– услугата “производство на развлекателни телевизионни програми” (клас 41) е сходна на услугата “продукция на шоу програми” (клас 41), тъй като и двете услуги имат еднакво естество – развлечението на потребителите.
– услугата “изгаряне на отпадъци и боклуци” (клас 40) е допълваща спрямо услугата “производство на енергия” (клас 40).
– услугите “предоставяне на временно настаняване в хотели” (клас 43) са свързани и допълващи спрямо услугата „организиране на екскурзии” (клас 39), тъй като екскурзиите по необходимост включват услуги по настаняване и храна.
Сравнение на стоки с услуги
По своето естество стоките са различни от услугите, защото са материални предмети, докато услугите представляват дейности, които се предоставят за трети лица. Въпреки това, стоките и услугите могат да бъдат свързани, взаимно зависими или допълващи се, което дава основание да бъдат определяни като сходни.
Примери:
– услугата “поддръжка на автомобили” (клас 37) е взаимно свързана със стоката “автомобили” (клас 12).
– услугата “издаване на книги” (клас 41) е взаимно свързана със стоката “книги” (клас 16).
Примери за услуги, които не са допълващи или свързани със стоките, които са техен обект:
– услугите “транспорт; опаковане и съхранение на стоки” (клас 39) се предлагат в обособена пазарна ниша от лица, чиято дейност е тясно специализирана и не включва производство и продажба на стоки, обект на услугите “транспорт; опаковане и съхранение на стоки”, поради което съответните стоки не се приемат за свързани/допълващи се с тези услуги.
– никакви стоки не са свързани/допълващи се с услугата “рекламни агенции” (клас 35), дори ако въпросните стоки са обект на реклама от тези агенции, тъй като естеството на рекламните услуги е коренно различно и по никакъв начин не е свързано с производството на стоки. Същият извод важи и при сравнение на услугата “реклама” (клас 35) със стоки от клас 9, които могат да бъдат използвани като средства за нейното осъществяване и/или разпространение.
При сравнение на дадени стоки с услуги по тяхната инсталация, поддръжка и ремонт, свързаност има, ако е обичайно в съответния пазарен сектор производителят на въпросните стоки да осигурява услуги по инсталирането, поддръжката и ремонта им.
Пример:
– стоките “автомобили и части за тях” (клас 12) са свързани с услугите “поддръжка и ремонт на автомобили” (клас 39).
Когато дадена стока е от особено значение за осигуряването на дадена услуга съществува допълваща се връзка и свързаност.
Примери:
– стоките “учебници” (клас 16) са взаимно свързани с/и са от особено значение за провеждането на услугата “обучение” (клас 41).
– стоките “козметика” (клас 03) са взаимно свързани с/и са от особено значение за извършването на услугите “грижа за красотата на хора” (клас 44).
СРАВНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИТЕ МАРКИ
Идентичност на търговските марки е налице, когато между тях има пълно съвпадение (визуално, фонетично и смислово). Словни марки, които се различават само по начина на изписване (с малки или големи букви) се разглеждат като идентични.
Регистрацията на идентични марки за идентични стоки и/или услуги на един и същ притежател се допуска, включително и с цел осигуряване на паралелно действие на две регистрации – национална и международна, като условие за извършване на субституция.
ФАКТОРИ. ДОМИНИРАЩ И ОТЛИЧИТЕЛЕН ЕЛЕМЕНТ ПРИ МАРКИТЕ
При оценката на степента на сходството на търговските марки, същите трябва да бъдат сравнявани във вида в който са заявени/регистрирани. Реалното или възможно използване на марките в друг вид не е обект на експертизата по същество.
Оценката на степента на сходство на марките, не трябва да се базира на отделни техни елементи, а следва да се основава на тяхната цялост, вземайки предвид “отличителните” и “доминиращи” елементи в състава им.
Под “отличителен” елемент се разбира този елемент в състава на търговските марки, който в най-голяма степен служи за осъществяване на основната функция на марката – да отличава стоките и/или услугите на едно лице от тези на други лица.
“Доминиращ” елемент е този, който благодарение на графичното си представяне обуславя общото впечатление, което марката оставя у потребителите. Доминиращият елемент не винаги е отличителен, както и обратното.
Например описателни понятия, родови термини и прочее нямат отличителен характер по отношение на стоките и/или услугите, за които се отнася марката, поради което изцяло или частично ще бъдат игнорирани при оценката на сходството на марките, независимо колко доминиращо е тяхното въздействие в състава им.
Общата оценка на сходството на търговските марки се базира на факта, че потребителите нямат навика да анализират марката в детайли, защото обичайно се фокусират върху отличителните и доминиращи елементи по-лесно, отколкото върху останалите елементи на марката.
При сравнение на марките в цялост, от значение е степента на сходство между тях, а не дали могат да бъдат разграничени една от друга, като винаги следва да се отчита влиянието на доминиращите и отличителни елементи в състава им.
Анализът за сходство на марките включва преценка на следните фактори:
– фонетично сходство
– визуално сходство, и
– смислово сходство.
Оценката на фонетичното сходство се основава на звученето на марките, определено от дължината на думата, броя на буквите, броя на сричките, броя на съвпадащите звуци, взаимно разположение на еднакви или близки звуци или звукосъчетания, характерни особености на еднакви части на думата, като се отчита началото на думата, типични окончания и типични звукосъчетания в средата на думата.
Когато марката съдържа дума на чужд език, трябва да се има предвид, че потребителите може да не са запознати с този език, или дори да разбират смисъла на чуждата дума, имат склонност да я произнасят така, както би се произнесла според фонетичните правила на българския език.
Когато значителна част от потребителите, благодарение на своята езикова квалификация могат да произнесат чуждата дума по коректен начин, но друга значителна част потребители, поради липсата на такава биха я произнесли съгласно правилата на българския език, и двата начина на произнасяне на думата трябва да бъдат взети предвид при оценката на фонетичното сходство между марките.
Оценката на визуалното сходство се основава на визуалното въздействие на търговските марки, определено от начина на графично представяне на думи, букви, цифри, фигури, рисунки, цветове и др.
Образните – фигуративни, елементи на търговските марки не могат да се произнасят и не са обект на фонетичната преценка, но смисълът, който се носи от фигуративния елемент, трябва да се вземе предвид при преценката на смисловото сходство.
Оценката на смисловото сходство се основава на значението на думите, включително и в превод. Търговските марки са смислово идентични или сходни, когато имат еднакво или подобно семантично съдържание.
Когато думите са на чужд език, някои потребители могат да имат ограничени познания по него и да не са способни да забележат различия в смисъла на двете марки. Затрудненията при разбирането на смисъла на думите на чужд език се отразяват и на тяхното запомняне и произнасяне. Запомнянето на такива търговски марки може да бъде по-неясно и неточно, в сравнение със запомнянето на марки, които са възприети като цяло.
СЛОВНИ ТЪРГОВСКИ МАРКИ
При сравнение на словни търговски марки се прави преценка за наличие на визуално, фонетично и смислово сходство в цялост, доколкото при словните марки обичайно не се открояват доминиращи елементи.
Визуалното сходство при словни марки се определя изключително от дължината на думите, брой еднакви букви, срички или думи, строеж на думите и др.
Колкото по-малка е дължината на дадена дума, толкова по-лесно потребителите ще възприемат всички нейни елементи. По този начин незначителни разлики в думи с малка дължина водят до различно цялостно впечатление от марките. Потребителите по-трудно улавят разликите при думи с по-голяма дължина, тъй като малките разлики в строежа им в тези случаи често не са достатъчни, за да се отхвърли визуалното сходство между марките.
Независимо, че обикновено се обръща повече внимание на началото на марката, по принцип няма значение дали общият словен елемент при сравняваните марки заема първа или втора позиция в състава им.
Фонетичното сходство се определя от дължината на думата, броя на буквите, броя на сричките, броя на съвпадащите звуци, взаимно разположение на еднакви или близки звуци или звукосъчетания, характерни особености на еднакви части на думата, като се отчита началото на думата, типични окончания и типични звукосъчетания в средата на думата.
При словните елементи, първата част на думата е тази, която преимуществено привлича вниманието на потребителя и поради тази причина ще бъде запомнена по-ясно от останалата й част. Различното начало на думите има значително влияние върху цялостното впечатление създавано от марките и намалява сходството между тях и обратното, еднаквото начало на марките увеличава сходството им. Фонетичното сходство между словни марки не се избягва с разделяне на думите с тире, апостроф или по друг начин, както и с тяхното механично сливане. При словните търговски марки обект на закрила е самата дума, като такава, а не като форма на изписване. Следователно, без значение е дали марките са изписани с малки или главни букви.
Смисловото сходство се преценява на най-разпространените езици. Марките са смислово сходни, когато могат да бъдат възприети, като имащи сходно семантично съдържание. Водещ фактор при сравняването на търговски марки представляващи лозунги е смисловото сходство помежду им, определено от носеното от тях послание. Не винаги смисловото сходство или идентичност води до заключение за сходство между марките като цяло. Наличието или липсата на визуално и фонетично сходство между тях също следва да бъде оценено.
ФИГУРАТИВНИ ТЪРГОВСКИ МАРКИ
Значими фактори при преценката за наличие на сходство при фигуративните търговски марки, са визуалното и смисловото сходство на образните им елементи.
При сравняването на фигуративни марки, единствено наличието на смислово сходство между техните образни елементи не е достатъчно, за да се приеме, че марките са сходни в цялост. Знаците трябва да притежават и визуално (графично) сходство. Едва тогава смисловото сходство се превръща в значим фактор, тъй като едновременно с него между марките е налице и сходство в похватите, и начина на изобразяване на образните им елементи. В случаите, когато сравняваните марки се състоят от няколко образни елемента, сходството се определя от фактори като визуалното им въздействие, начина им на изобразяване, цветовото им изпълнение и композиционното им разположение в състава на марките.
КОМБИНИРАНИ ТЪРГОВСКИ МАРКИ
Значими фактори при преценката за наличие на сходство при комбинирани марки са визуалното, фонетичното и смислово сходство на съставляващите ги елементи.
При сравнение на словна с комбинирана търговска марка се преценява въздействието на словния елемент в състава на комбинираната марка.
При сравнение на фигуративна с комбинирана търговска марка се преценява въздействието на образния елемент в състава на комбинираната марка.
За всеки конкретен случай трябва да се прецени въздействието на образния и словния елемент, като се отчита впечатлението от марката като цяло.
При смислово сравняване на словна с комбинирана търговска марка, анализът трябва да бъде насочен към комбинираната марка като цяло, не само към словния елемент, който може да е идентичен или сходен. Единствено фактът, че сравняваните търговски марки се състоят от една и съща буква, цифра или число, сам по себе си не е от съществено значение при преценката за наличие на сходство. Само в случаите, в които марки представляващи една и съща буква, цифра, или число са изобразени посредством или в комбинация с идентични и/или сходни фигуративни елементи, между тях съществува сходство.
При сравняването на словна с комбинирана търговска марка, в състава на която доминира словния елемент, потребителите са склонни да насочат своето внимание към него. Същото важи и при сравняването на две комбинирани търговски марки, в чиито състав словния елемент е доминиращ. Именно поради този факт, когато сравняваните търговски марки включват в състава си доминиращи словни елементи, които са идентични или с висока степен на сходство, но са с различни образни елементи, сходството на словните елементи е от първостепенно значение при сравняването на марките.
При сравняването на фигуративна с комбинирана марка, както и при сравняването на две комбинирани марки, в състава на които доминира образния елемент, потребителите са склонни да насочат своето внимание към него.
СПЕЦИФИЧНИ СЛУЧАИ
[1] Търговски марки, включващи в състава си фирмени наименования и имена на физически лица в комбинация с други словни елементи.
Ако марката съдържа едновременно фирменото наименование или името на физическото лице – притежател/заявител на марката и друг допълнителен словен елемент, който е с висока степен на присъща отличителност, то този елемент се оценява като съществен при сравняването на марката с по-ранна такава, състояща се изключително от този допълнителен словен елемент. В случаи подобни на описания, фирменото наименование (респективно името на физическото лице) се възприема от потребителите като спомагателен елемент в състава на марката. В случай, че допълнителният, общ за сравняваните търговски марки словен елемент е лишен или е с ниска степен на присъща отличителност, фирменото наименование (респективно името на физическото лице) ще бъде от съществено значение за определяне наличието/липсата на сходство между сравняваните марки.
[2] Търговски марки, състоящи се от лични и фамилни имена
Марките, състоящи се от фамилни имена имат по-висока степен на присъща отличителност като индикации за произхода на стоките и/или услугите, отколкото марки, състоящи се от лични имена. Практиката показва, че еднакви лични имена могат да принадлежат на голям брой хора, които нямат нищо общо помежду си, докато наличието на едно и също фамилно име може да означава съществуването на връзка между тях, като например възможност да бъде установена семейна връзка.
[3] Търговски марки, състоящи се от лично име срещу марки. състоящи се от лично и Фамилно име
Има много хора, носещи еднакви лични имена и простото съвпадение на личните имена най-често не води до сходство между марките.
Изключение!!! Това са случаите, когато потребителите биха възприели шарката, състояща се от лично име, като равнозначно на пълнотото име (лично име и фамилия) на известна личност във връзка със стоките и/или услугите, които са свързани със сферата на дейност на тази личност. Същото правило е валидно и когато по-ранната търговска марка, състояща се единствено от лично име, е придобила висока степен на отличителност.
[4] Търговски марки, състоящи се от лично и фамилно име срещу марки, състоящи се от идентично лично име и различно фамилно име. В случаите, в които фамилните имена, включени в състава на марките са различни не съществува сходство между тях.
ОБЩА ПРЕЦЕНКА НА ВЕРОЯТНОСТТА ЗА ОБЪРКВАНЕ
Обща преценка на всички фактори
Вероятността за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранна марка, е създаването на погрешна представа за производителя или търговеца на стоките и/или услугите, т.е. опасност потребителите да вярват, че стоките и/или услугите са на същите или икономически свързани лица (Решение СЕС, С-39/97, “Canon”, параграф 29). Преценката на вероятността за объркване е обща и се извършва въз основа на всички относими фактори по конкретния случай.
По-специално такива могат да бъдат:
– идентичност или степен на сходство на процесната и по-ранната марка;
– степен на отличителност на по-ранната марка;
– степен на сходство на стоките и/или услугите;
– релевантен кръг потребители; начин на пазарна реализация (търговски пътища, начин на предоставяне на стоките и/или услугите и др.);
– степен на познатост (разпознаваемост) на марките на пазара;
– връзката, която релевантния кръг потребители може да направи между процесната и по-ранната марка (Решение СЕС, С-251/95, “Sabel”, параграф 22).
Като цяло, общата преценка за фонетично, визуално и смислово сходство на процесната и по-ранната марка трябва да се основава на общото впечатление, което те създават, като се отчита и въздействието на техните отличителни и доминиращи елементи, т.е. изхожда се от предположението, че потребителят възприема марката в нейната цялост, а не разделена на отделни компоненти (Решение СЕС, С-251/95, “Sabel”, параграф 23). Това означава, че тестът относно наличието на вероятност за объркване е не дали марките могат да бъдат разграничени, когато се сравняват едновременно, а дали марките, възприемани от потребителите поотделно, са сходни в степен, при която съществува вероятност за объркване.
Влияние на фонетичното, визуалното и смислово сходство върху цялостната преценка за наличие на вероятност за объркване
Наличието единствено на един вид сходство (фонетично, визуално или смислово) не винаги е достатъчно условие, за да се направи извод, че процесната и по-ранната търговска марка са сходни в степен да предизвикат вероятност за объркване на потребителите. Смисловата идентичност или сходство увеличава степента на цялостно сходство между марките и е значим фактор при общата преценка за наличие на вероятност за объркване на потребителите.
Когато обаче търговските марки представляват чужди думи с еднакво смислово значение на български език, и между тях не съществува визуално и фонетично сходство, значимостта на този фактор не е съществена при определянето на общата преценка на вероятността за объркване на потребителите.
Обратно, разликата в смисъла понижава степента на вероятността за объркване:
– когато и двете марки имат различно смислово значение;
– когато едната марка има смислово значение, а другата няма.
В случаите, в които сравняваните марки имат различно смислово значение и незабавно предизвикват различни представи, или когато едната от тях има смисъл, а другата няма, фонетичното сходство не е съществен фактор при общата преценка на вероятността за объркване на потребителите.
В случаите, когато общият за търговските марки елемент е с ниска степен на отличителна способност, или е явно описателен, смисловото сходство между марките няма достатъчна тежест, за да доведе до вероятност за объркване.
При преценката за наличие на фонетично, визуално и смислово сходство между марките, включването на една от марките в състава на другата няма да бъде значим фактор при общата преценка за наличие на вероятност за объркване на потребителите, ако:
– по-ранната марка не е разпознаваема като такава в процесната марка;
– думите, добавени в процесната марка са очевидно преобладаващи;
– чрез прибавянето на друга дума, процесната марка получава различно смислово значение.
Във всички останали случаи водещото правило е, че когато едната от марките се включва изцяло в другата, те са сходни до степен, която може да създаде вероятност за объркване на потребителите, при условие, че стоките, за които са предназначени марките са идентични или с висока степен на сходство, и отсъстват други специфични фактори.
Наличието на идентични или с висока степен на сходство образни елементи в състава на марките е достатъчно, за да доведе до установяване на сходство между тях, което да бъде значим фактор при общата преценка за наличие на вероятност за объркване на потребителите в случаите, в които тези елементи имат доминиращ характер при цялостното възприемане на комбинираната марка, или когато словния елемент, включен в състава на комбинираната марка е с ниска степен на отличителност.
Когато включеният в състава на комбинирана търговска марка словен елемент е съпътстван от образен елемент, който подпомага разбирането му от страна на потребителите, съвкупността от тези два фактора е от съществено значение при общата преценка на вероятността за объркване на потребителите.
Фонетичното сходство между марките е фактор със съществено значение при общата преценка на вероятността за объркване на потребителите в случите, когато стоките и/или услугите, за които са заявени марките, могат да бъдат рекламирани или поръчвани предимно устно.
Влияние върху фонетичното, а в т. ч. и смисловото възприемане на марката могат да окажат и такива фактори, като наличието на допълнителен, смущаващ нормалната комуникация шум, който възпрепятства приемането, респ. предаването на информация от и към потребителя по време на покупката на конкретната стока и/или услуга. В частност, такъв би могъл да бъде случаят с продажбите на стоки, на места с повишен шумов фактор, като супермаркети или барове.
Влияние на вида стоки и/или услуги върху цялостната преценка за наличие на вероятност за объркване.
За да бъде оценена степента на сходство между процесната и по-ранната марка, трябва да бъде определена степента на визуално, фонетично и смислово сходство между тях, и където е възможно, да бъде оценена значимостта на всеки един от тези три фактора вземайки предвид категорията стоки и/или услуги обект на закрила, и начините им на пазарна реализация (Решение СЕС, С-342/97 “Lloyd”, параграф 27).
Отчитането на фактора “вид на стоките и/или услугите” се осъществява с оглед на вероятността той да окаже влияние върху значимостта на един (или няколко) от изброените аспекти на сходство между процесната и по-ранната марка.
Съществуват конкретни категории стоки и/или услуги, които поради своята специфика, като цяло могат да окажат съществено влияние върху преценката за наличие на вероятност за объркване на потребителите.
Примери:
– фармацевтичните продукти се разпространяват в специализирани заведения и обикновено се предоставят срещу рецепта, а когато не се разпространяват задължително с рецепта, потребителите без познания по медицина се консултират с професионалисти и са особено внимателни и предпазливи, тъй като тези стоки са свързани с тяхното здраве, поради което вероятността за объркване намалява.
– при стоките тютюн и цигари, потребителите са постоянни и имат утвърден вкус и предпочитания, поради което вероятността за объркване намалява.
– относно стоките компютри, автомобили и други подобни, при избора на които са необходими технически познания или консултации, вероятността за объркване също намалява.
– при избора на луксозни стоки, потребителите влагат повече внимание, предвид високата им цена. Обратно, при стоки, които се купуват често и не са с високи цени, потребителите правят избора си импулсивно и не влагат особено внимание, поради което вероятността за объркване се увеличава.
– при избора на финансови или хотелски услуги, потребителите правят внимателни проучвания, поради което вероятността за объркване е ниска.
Степен на отличителност на по-ранната марка
По-голямата отличителност на по-ранната марка увеличава вероятността за объркване, поради което различията между марките и стоките и/или услугите трябва да бъдат по-съществени, за да се изключи наличието на вероятност за объркване на потребителите.
СЕС изрично е постановил, че колкото по-висока е степента на отличителност на по-ранната марка, толкова по-голяма ще бъде вероятността за объркване (Решение СЕС, С-251/95 “Sabel”, параграф 24).
Във връзка с това, за да се дефинира степента на отличителност на марката, и съответно да бъде определено дали тя притежава висока степен на отличителност, следва да се извърши обща преценка относно наличието, респ. отсъствието на по-голяма или по-малка способност на търговската марка да идентифицира стоките и/или услугите, за които се отнася като произхождащи от определено лице, като по този начин ги отличи от тези на другите лица (Решение СЕС, С-342/97 “Lloyd”, параграф 22).
Следователно, търговските марки с ниска степен на отличителност имат по-малка способност да служат като индикатор за произхода на стоките и/или услугите, които означават.
Важно е да се отбележи, че отличителността на по-ранната марка не е постоянна, а променлива величина, която зависи от начина на възприемане на марката от релевантния кръг потребители. Така цитираното обстоятелство, обаче може да се прецени единствено ако в конкретния случай са представени доказателства.
ВИДОВЕ ОТЛИЧИТЕЛНОСТ
Присъща отличителност
За установяването на наличие, респ. отсъствие на присъща отличителност на марката, СЕС посочва, че е необходимо да се следва определен набор от критерии, който не е строго дефиниран, но трябва да включва следния минимум характеристики на марката:
– дали марката (или някой от елементите, съдържащи се в нея) не е описателна по отношение на част или на всички стоки и/или услуги, за които тя се отнася (Решение СЕС, С-342/97 “Lloyd”, параграф 23);
– каква е връзката, която потребителите биха могли да направят между елементите, съдържащи се в марката (например име на даден географски район) и вида на стоките и/или услугите, за които тя се отнася (Решение СЕС, С-108/97 и С-109/97, “Windsurfing Chiemsee”, параграф 37);
– предвид различните езикови и културни особености, налице ли е вероятност релевантния кръг потребители, произхождащ от даден географски район да не възприеме марката като описателна;
– ако се прецени, че марката притежава присъща отличителност, е необходимо да се установи дали тя се отнася за всички или за част от означените с нея стоки и/или услуги. В случаите, в които присъщата отличителност се отнася само за част от стоките и/или услугите, следва да се определи доколко те са от значение и влияят ли върху вероятността за объркване между процесната и по-ранната марка.
Извън горепосочените критерии, като индикация за присъща отличителност на марката може да се използва и наличието, респ. липсата на вече регистрирани марки, които съдържат в себе си елемент подобен на този, чиято присъща отличителност се оценява. Ако съществуват множество регистрирани марки, съдържащи елемент, аналогичен на този, който се съдържа в изследваната марка, последната не би могла да се характеризира като марка с висока степен на отличителност. Обратното обаче не винаги може да се използва като аргумент в полза на извода, че дадената марка има висока степен на присъща отличителност.
Придобита отличителност
Понятието “придобита отличителност” характеризира случаите, в които марка, която първоначално не е притежавала присъща или е притежавала ниска степен на отличителност в следствие на използването си е придобила висока степен на отличителност по отношение на стоките и/или услугите, които означава.
При преценката за наличие на придобита чрез използване отличителност на марката биха могли да се вземат предвид следните критерии:
– присъщи характеристики на марката, в това число включва ли тя или не елемент, който има описателен характер по отношение на стоките и/или услугите, за които се отнася;
– пазарен дял на марката;
– степен на интезивност, географско разпространение и продължителност на използване на марката;
– средствата, вложени в рекламни кампании, популяризиращи марката;
– частта от потребителите в съответния пазарен сектор, която, предвид елементите, съдържащи се в марката ще идентифицира стоките и/или услугите, които тя означава с конкретен производител;
– изявления на търговски и индустриални камари или на други подобни търговски и професионални асоциации (Решение СЕС, С-342/97 “Lloyd”, параграф 23).
РЕЛЕВАНТЕН КРЪГ ПОТРЕБИТЕЛИ
Среден потребител
Съгласно СЕС, средния потребител се счита за сравнително добре информиран, умерено наблюдателен и внимателен при избора си на покупка, като не трябва да се забравя факта, че нивото на внимание се променя в зависимост от съответната категория стоки и/или услуги (Решение СЕС, С-342/97 “Lloyd”, параграф 26).
Същевременно трябва да се държи сметка и за факта, че средния потребител не винаги има възможност за директно сравнение между марките, поради което трябва да се довери на несъвършеното изображение, запазило се в паметта му (Решение СЕС, С-342/97 “Lloyd”, параграф 26). Посоченото определение на категорията “среден потребител” може да се интерпретира и в контекста на понятието “делови кръгове” (“бизнес потребители”). Относно деловите кръгове понятията “сравнително добре информиран”, “умерено наблюдателен” и “внимателен при избора си на покупка” често означават по-висока степен на проявление на изброените фактори в сравнение с това при средния потребител.
Степен на предпочитание на релевантния кръг потребители
Относно степента на предпочитание на потребителите трябва да се отбележи, че колкото по-взискателен е потребителят, толкова по-малко вероятно е да възникне объркване. Степента на взискателност е пряко зависима от способността на потребителите да възприемат различните фактори, пораждащи вероятността за объркване и в частност критериите за определяне на сходство между марките и стоките и/или услугите.
Доброто познаване на пазарната ситуация по отношение на съответните стоки и/или услуги може да намали вероятността за объркване. Когато са налице стоки и/или услуги за масово потребление, степента на взискателност е тази на сравнително добре осведомения потребител.
Обратно, когато става дума за технически или много специализирани стоки и/или услуги трябва да се взима предвид нивото на образованост и познания във връзка с тези стоки и/или услуги. Това ниво може да е от значение за възприемането както на марките (напр. термини на чужд език), така и на конкретния вид стоки и/или услуги (напр. финансови услуги).
Тези съображения намират приложение и при стоки и/или услуги, при които нивото на внимание е високо. В тези случаи – например по отношение на стоките тютюн или вестници, потребителите може да имат степен на взискателност, която значително надхвърля средното ниво.
СТЕПЕН НА ВНИМАНИЕ НА РЕЛЕВАНТНИЯ КРЪГ ПОТРЕБИТЕЛИ
Степента на внимание може да бъде ниска и висока.
Високото ниво на внимание обичайно е свързано с три вида придобивки: скъпи, редки или рискови. Пример за това са компютрите (скъпи), финансовите услуги (рядкост) или предписани лекарства или фармацевтични продукти, продавани изключително в аптеките (рискови). Високата степен на внимание може да е последица и от лоялност към марката, както е в случая с тютюневите изделия и пособия.
Ниската степен на внимание може да се асоциира с разумните покупателни решения – например тези, които се отнасят до избора на основни хранителни продукти.
Непряко объркване (вероятност за асоцииране)
Най-общо вероятността за непряко объркване (вероятност за асоцииране) представлява объркване, но не по отношение на сравняваните марки, а във връзка с техния произход.
СЕС е изяснил, че концепцията за вероятността за асоцииране не е алтернатива на вероятността за объркване, а служи за определяне на нейния обхват (Решение СЕС, С- 251/95 “Sabel”, параграф 18). Според СЕС марката трябва да гарантира, че означените с нея стоки и/или услуги са създадени под контрола на едно единствено предприятие, което отговаря за тяхното качество. Съответно, рискът релевантният кръг потребители да повярва, че въпросните стоки и/или услуги произхождат от същото или от икономически свързани предприятия, представлява вероятност за объркване (Решение СЕС, С-39/97 “Canon”, параграф 29). Следователно, вероятност за непряко объркване ще има когато релевантният кръг потребители е в състояние да направи разлика между марките, но може да повярва, че означените с тях стоки и/или услуги произхождат от едно и също или от икономически свързани предприятия.
При наличието на поредица (фамилия) от търговски марки вероятността от объркване следва по-специално от факта, че потребителят може да се заблуди относно това откъде произхождат или произлизат стоките или услугите, обозначени със заявената за регистрация търговска марка, и погрешно да сметне, че тя е част от тази поредица (фамилия) от марки (Решение на СЕС по дело С-234/2006 Р). Систематичната употреба на общия елемент на поредицата марки в комбинация с други второстепенни по своята същност елементи, може да накара потребителите да не забелязват несъществените разлики, като считат, че те по-скоро означават нов продукт в продуктовата линия на същото лице.
Не е необходимо някои или всички търговски марки от поредицата да се ползват с известност сред потребителите, за да се възприеме общия елемент в поредицата като идентифициращ стоките и/или услугите на дадено лице.
Не се възприемат като поредица търговски марки, чиито общ елемент е с ниска степен на присъща отличителност или когато останалите елементи на по-ранните марки доминират при общото впечатление, създавано от тях.
Приемането, че определена търговска марка може да е част от поредица марки изисква общият, отличителен елемент да е идентичен или с висока степен на сходство, като това изискване се отнася и до начина на представяне и разположението му в състава на марките.
Освен това, стоките и/или услугите, за които се отнасят процесната и поредицата от търговски марки, трябва да са идентични или с висока степен на сходство. Оценката на идентичността или сходството на стоките и/или услугите се извършва не по отношение на всички стоки и/или услуги, за които поредицата марки са регистрирани, а спрямо стоките и/или услугите, които са общи за всички марки от поредицата.
ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ
Не се регистрира като търговска марка, която се състои от регистрирано географско означение или неговите производни.
Проучването за наличие на заявени или регистрирани географски означения, действащи на територията на Република България се извършва в базите данни на:
– заявените и регистрирани по национален ред географски означения;
– регистрираните по реда на Лисабонската спогодба наименования за произход;
– заявените и регистрирани наименования за произход и географски указания за земеделски продукти и храни, вина и спиртни напитки, съгласно Регламентите на ЕС, както и съгласно двустранни договори между ЕС и трети страни.
Когато заявената за регистрация търговска марка се състои изключително от географско означение, заявено или регистрирано по национален ред или по реда на Лисабонската спогодба, или негови производни, регистрацията й се отказва независимо, че заявителят е вписан като ползвател на географското означение, а в случаите на защитено географско означение съгласно европейските регламенти, или негови производни, регистрацията се отказва, независимо от факта, че заявителят е от съответното географско място и стоките отговарят на регистрираното географско означение.
За производни на географско означение се считат думи с еднакви на него корен и смисъл, получени чрез различни представки и окончания (например негови умалителни, прилагателни, производни съществителни и др.).
Примери:
– Не се регистрира марка “ТРОЯНСКА КЕРАМИКА” за стоките “керамични изделия” (клас 21), тъй като “ТРОЯНСКА КЕРАМИКА” е регистрирано наименование за произход за керамични изделия.
– Не се регистрира марка “ROQUEFORT” за стоките “сирена” (клас 29), тъй като “ROQUEFORT” е регистрирано наименование за произход за сирена.
– Не се регистрира марка “OUZO” за стоките “алкохолни напитки” (клас 33), тъй като “OUZO” е регистрирано географско указание за алкохолни напитки.
– Не се регистрира марка “АСЕНОВГРАДСКИ МАВРУД” за стоките “вина” (клас 33), тъй като представлява производно на регистрираното наименование за произход “МАВРУД ОТ АСЕНОВГРАД” за вина.
Регистрацията на марка се отказва и в случай, че географското означение е изписано граматически неправилно, но въпреки това действителното му смислово значение не буди съмнение.
Пример:
– Не се регистрира марка “KONYAK” за стоките “алкохолни напитки” (клас 33), тъй като действителното й смислово значение не буди съмнение за връзката с регистрирано наименование за произход “COGNAC” за алкохолни напитки.
Когато заявената за регистрация марка включва в състава си географско означение или негово производно, заявено или регистрирано по национален ред или по реда на Лисабонската спогодба, може да се регистрира, ако заявителят е вписан като ползвател на географското означение.
Условие за регистрация в този случай е списъкът на заявените стоки да бъде ограничен до стоката, означавана с географското означение е изричното посочване на самото географско означение.
Когато заявената за регистрация марка включва в състава си географско означение или негово производно, заявено или регистрирано съгласно европейските регламенти, може да се регистрира, при условие че заявителят е от съответното географско място и списъкът на заявените стоки да бъде ограничен до стоката, означавана с географското означение е изричното посочване на самото географско означение.
Примери:
– Търговска марка “NOBLESSE DE BORDEAUX” съдържаща в състава си регистрирано наименование за произход “BORDEAUX” за стоката “вина”, се регистрира за стоките “вина с регистрирано наименование за произход BORDEAUX” (клас 33) при условие, че заявителят е вписан ползвател на посоченото наименование за произход.
МАРКИ, ПОЛЗВАЩИ СЕ С ИЗВЕСТНОСТ
Не се регистрира търговска марка, която е идентична или сходна на по-ранна марка и е предназначена за стоки и/или услуги. Които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка е регистрирана. Когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Р. България и използването без основание на заявената марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Прилагането на забраната на чл. 12, ал. 3 от ЗМГО изисква комулативно изпълнение на следните условия:
– процесната марка да е идентична или сходна на регистрирана по-ранна марка;
– по-ранната марка, регистрирана за различни стоки, да се ползва с известност на територията на Република България;
– използването на процесната марка да извлича без основание облаги от отличителния характер или известността на по-ранната марка или да ги уврежда, което се преценява въз основа на аргументи и доказателства, представени от притежателя на регистрираната по-ранна марка.
Когато е доказано, че използването на процесната марка за различни стоки извлича без основание облаги от отличителния характер или известността на по-ранната марка или ги уврежда, този негативен резултат още повече е валиден за идентични и сходни стоки (Решения СЕС, С-292/00 “Davidoff” и С-408/01 “Adidas – Solomon”).
За да заявите консултация, преди да пристъпите към регистрирация на търговска марка, можете да направите запитване онлайн ТУК, без да е необходимо физически да се осъществява работна среща с представител по индустриална собственост.