В случаите, когато, компютърната програма – софтуер представлява обект на защита по смисъла на ЗАПСП или неговата защита се търси само по реда на този закон, софтуера не попада под регистрационни режими и се приема за съществуващ от датата на създаването му.
Препоръчително е в документацията на кода да бъде посочено, кои негови кодове, модули и функционалности са създадени, от кого и на коя дата. За всяко едно тяхно разработване, между лицата – собственик и неговият изпълнител, е задължително да има договор с конкретни договорености по отношение на създаването му, неговите функционалности, правата за ползване и условията, при които те се отстъпват или доразвиват. Нещо повече, по този начин се удостоверява неговото създаване и разпределяне на правата, материализирани в парично изражение, което спомага за определяне на финансовия интерес при евентуално възникване на спорове над правата му, по отношение на неговото ползване, развитие и разпространение.
Авторските права над софтуера биват:
А) Неимуществени права:
– Авторът на софтуера да реши дали може да бъде разгласяван, да определи времето, мястото, начина и условия, по който да се осъществи разгласяването;
– Автоът на софтуера да иска признаване на правата си;
– Авторът да иска името му или друг знак, наименование, марка, бранд, логотип да обозначават софтуера при всяко негово използване;
– Авторът да реши по какъв начин да бъде прогласяване на името му;
– Авторът да иска запазване на целостта на софтуера, както и да се противопоставя на промени осъществявани от трети лица;
– Авторът да извършва промени по софтуера стига с това му действие да не се нарушават права, придобити от трети лица;
– Авторът да придобие владението над софтуера, когато то се държи от трети лица;
– Авторът има право да спре използването на софтуера, като обезщети за претърпените вреди лицата, законно придобили правото да го ползват.
Б) Имуществени права:
– Авторът има право да възпроизвежда софтуера, като го размножава в определен от него брой екземпляри – копия;
– Авторът има право да разпространява софтуера, като го продава, заменя, дарява, отдава под наем и всакакъв друг вид разпоредителни сделки;
– Авторът има право да излъчва софтуера по безжичен път или по мрежа;
– Авторът има право да преработва софтуера;
– Авторът има право да превежда софтуера на друг език;
– Авторът има право да го предлага по безжичен път, чрез кабел или друго техническо средство на достъп до неограничен брой лица.
С оглед на гореизброените права, авторът има право да прецени сам при какви условия, кои от тях да прехвърли или позволи на трети лица с цел получаване на икономическа изгода.
Закрилата на авторството над софтуер е с продължителност от 70 години след смъртта му, като за софтуера създаден в рамките на трудово правоотношение, срокът продължава 70 години след разгласяването му.
След доказване и надлежно удостоверяване на съществуването на софтуера, правото на авторството над него и респективно на правата, които ползва автора или ппавата, които е предоставил на трети лица, авторът има възможност да защити своите интереси от нарушители, които извършват идентично възпроизвеждане на вече съществуващият софтуер, както и от други действия извършвани без неговото изрично съгласие.
Авторът има възможност да защити своите авторски права над софтуера си от нарушители по съдебен ред, със следните правни способи, които ще бъдат разгледани допълнително, а именно: