В по-голямата част от международните законодателства по интелектуална собственост, се изключва възможността софтуера да се разглежда като обект на самостоятелно патентоване. За да бъде защитен софтуера като патент той трябва да отговаря на следните условия:
– Софтуерът да не е заявен за защита самостоятелно, тоест само и единствено като софтуер;
– Софтуерът да е част от техническо устройство, с оглед на доказване на техническия му характер;
– Техническото устройство, в което е инкорпориран софтуера, да отговаря на критериите за патентоспособност по българското законодателство, а именно: новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост. За да бъде патентносопособен софтуера, трябва да бъде нов, да има изобретателска стъпка и да е промишлено приложими.
Закрилата на патентован софтуер е с продължителност от 20 години, считано от датата на подаване на заявката.
По реда на Закона за патентите и регистрацията на полезни модели, правната закрила се определя от претенциите, което означава, че закрила на софтуер се осъществява не само върху точното копиране и използване на софтуера без съгласието на неговия собственик, каквато е защитата по реда на авторското право, но и върху еквивалентните му признаци, изразени в патентните претенции. Претенциите определят предмета, за който се иска закрила, като следва да бъдат ясни и конкретни и да се основават на описанието на софтуера, чието патентоване се иска.
Към днешна дата самостоятелно патентоване на софтуер е невъзможно, тъй като патентна защита на софтуер се осъществява само и единствено, когато софтуерът е инкорпориран в техническо устройство или е част от него, без която устройството не би могло да функционира по друг начин.
За да заявите консултация, как да защитите авторските си права, можете да направите запитване онлайн ТУК, без да е необходимо физически да се осъществява работна среща с представител по индустриална собственост.